12 окт. 2004 г., 09:33

Неизживяно

1.4K 0 0
Съмва се...
А ти ме чакаш.
Поглеждам през прозореца.
Дали ще дойда?

Текат минути...
А още там си.
Загледан в пътя.
В очакване.

Отмина времето...
Но още ме сънуваш.
Помниш ме.Целуваш...
Писма изпращаш.

И стъмва се...
Залезе слънцето.
Но още във очакване мълчиш.
Не изгуби ли търпение?

И нощ настъпи...
Затичах се.
С надеждата да те намеря.
Но само сянката ти аз открих...

01.09.2004

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ВишнЯна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...