12 окт. 2004 г., 09:33

Неизживяно

1.4K 0 0
Съмва се...
А ти ме чакаш.
Поглеждам през прозореца.
Дали ще дойда?

Текат минути...
А още там си.
Загледан в пътя.
В очакване.

Отмина времето...
Но още ме сънуваш.
Помниш ме.Целуваш...
Писма изпращаш.

И стъмва се...
Залезе слънцето.
Но още във очакване мълчиш.
Не изгуби ли търпение?

И нощ настъпи...
Затичах се.
С надеждата да те намеря.
Но само сянката ти аз открих...

01.09.2004

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ВишнЯна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...