Oct 12, 2004, 9:33 AM

Неизживяно

Poetry

1.4K 0 0

Съмва се...
А ти ме чакаш.
Поглеждам през прозореца.
Дали ще дойда?

Текат минути...
А още там си.
Загледан в пътя.
В очакване.

Отмина времето...
Но още ме сънуваш.
Помниш ме.Целуваш...
Писма изпращаш.

И стъмва се...
Залезе слънцето.
Но още във очакване мълчиш.
Не изгуби ли търпение?

И нощ настъпи...
Затичах се.
С надеждата да те намеря.
Но само сянката ти аз открих...

01.09.2004

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0