Oct 12, 2004, 9:33 AM

Неизживяно

Poetry

1.4K 0 0

Съмва се...
А ти ме чакаш.
Поглеждам през прозореца.
Дали ще дойда?

Текат минути...
А още там си.
Загледан в пътя.
В очакване.

Отмина времето...
Но още ме сънуваш.
Помниш ме.Целуваш...
Писма изпращаш.

И стъмва се...
Залезе слънцето.
Но още във очакване мълчиш.
Не изгуби ли търпение?

И нощ настъпи...
Затичах се.
С надеждата да те намеря.
Но само сянката ти аз открих...

01.09.2004

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0