12 окт. 2006 г., 09:43

Неизказани думи ... *

1.4K 0 2
Не ме карай да говоря вече ,
просто думи не останаха - не мога.
Да се разкрия нещо все ми пречи,
вледенена съм-нямам сили да говоря ...

Не мога в очите да те гледам
и да крия,че искам те до мен.
С теб вкусих плода забранен,
и знам,наказнаието си ще понеса някой ден ...

Всеки иска да ме накаже с думи
и да ме отдалечи от твоята ласка една .
От всички,аз съм тази,която ще загуби ,
и посля няма да мога да си го простя ...

Ти ще застанеш наблизо,но много ни дели.
Моляте само,не бъди колкото мене сам ...
В мрака за миг затвори очи ,
и знай,че в сърцето обичта си няма да предам...

И думите мълчат
по-студени от всеки хлад ...
Дано очите ти на мене да простят ,
че неизказани съзли оставят пак...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Матеева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...