Oct 12, 2006, 9:43 AM

Неизказани думи ... *

  Poetry
1.4K 0 2
Не ме карай да говоря вече ,
просто думи не останаха - не мога.
Да се разкрия нещо все ми пречи,
вледенена съм-нямам сили да говоря ...

Не мога в очите да те гледам
и да крия,че искам те до мен.
С теб вкусих плода забранен,
и знам,наказнаието си ще понеса някой ден ...

Всеки иска да ме накаже с думи
и да ме отдалечи от твоята ласка една .
От всички,аз съм тази,която ще загуби ,
и посля няма да мога да си го простя ...

Ти ще застанеш наблизо,но много ни дели.
Моляте само,не бъди колкото мене сам ...
В мрака за миг затвори очи ,
и знай,че в сърцето обичта си няма да предам...

И думите мълчат
по-студени от всеки хлад ...
Дано очите ти на мене да простят ,
че неизказани съзли оставят пак...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Матеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...