8 окт. 2011 г., 18:12

Неизказаните думи

1.4K 0 6

Загубил пътя в думи неизказани,

загубил вяра в любовта,

не давай птиците дълбоко в тебе

да загубят своята мечта.

 

Загубил себе си във вчерашния залез,

не чакай слънцето до сутринта.

Облян в парфюма на звездите,

върви през тъмнината на нощта.

 

Защото там, на лунното пристанище,

се вливат неизказаните думи.

И виждаш – птици, кацнали по жиците,

показват пътя на душите изгубени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Гълъбова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави!
  • Наистина благодаря и за забележките и за позитивните коментари.
    Относно това, което трябва да променя - не съм написала отдолу, но всъщност този стих е стар (писан е юни, 2009г.) и е с доста особена значимост за мен. Аз няма да го променя... Или поне не бих го променила в момента. Но наистина - оценявам го!
  • Споделям казаното от Йордан
    ( може би ако махнеш "те"на души ще се поизглади)
    Като цяло стихът е много добър.
    Усеща се емоцията.
    Поздрав!
  • Искрено благодаря на всички
  • Харесах!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...