8 окт. 2011 г., 18:12

Неизказаните думи

1.4K 0 6

Загубил пътя в думи неизказани,

загубил вяра в любовта,

не давай птиците дълбоко в тебе

да загубят своята мечта.

 

Загубил себе си във вчерашния залез,

не чакай слънцето до сутринта.

Облян в парфюма на звездите,

върви през тъмнината на нощта.

 

Защото там, на лунното пристанище,

се вливат неизказаните думи.

И виждаш – птици, кацнали по жиците,

показват пътя на душите изгубени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Гълъбова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави!
  • Наистина благодаря и за забележките и за позитивните коментари.
    Относно това, което трябва да променя - не съм написала отдолу, но всъщност този стих е стар (писан е юни, 2009г.) и е с доста особена значимост за мен. Аз няма да го променя... Или поне не бих го променила в момента. Но наистина - оценявам го!
  • Споделям казаното от Йордан
    ( може би ако махнеш "те"на души ще се поизглади)
    Като цяло стихът е много добър.
    Усеща се емоцията.
    Поздрав!
  • Искрено благодаря на всички
  • Харесах!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...