8 окт. 2011 г., 18:12

Неизказаните думи

1.4K 0 6

Загубил пътя в думи неизказани,

загубил вяра в любовта,

не давай птиците дълбоко в тебе

да загубят своята мечта.

 

Загубил себе си във вчерашния залез,

не чакай слънцето до сутринта.

Облян в парфюма на звездите,

върви през тъмнината на нощта.

 

Защото там, на лунното пристанище,

се вливат неизказаните думи.

И виждаш – птици, кацнали по жиците,

показват пътя на душите изгубени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Гълъбова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави!
  • Наистина благодаря и за забележките и за позитивните коментари.
    Относно това, което трябва да променя - не съм написала отдолу, но всъщност този стих е стар (писан е юни, 2009г.) и е с доста особена значимост за мен. Аз няма да го променя... Или поне не бих го променила в момента. Но наистина - оценявам го!
  • Споделям казаното от Йордан
    ( може би ако махнеш "те"на души ще се поизглади)
    Като цяло стихът е много добър.
    Усеща се емоцията.
    Поздрав!
  • Искрено благодаря на всички
  • Харесах!!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...