Загубил пътя в думи неизказани,
загубил вяра в любовта,
не давай птиците дълбоко в тебе
да загубят своята мечта.
Загубил себе си във вчерашния залез,
не чакай слънцето до сутринта.
Облян в парфюма на звездите,
върви през тъмнината на нощта.
Защото там, на лунното пристанище,
се вливат неизказаните думи.
И виждаш – птици, кацнали по жиците,
показват пътя на душите изгубени.
© Христина Гълъбова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
