Неизказано....

13 сент. 2006 г., 17:19

Поэзия

593 0 4

Колко думи останаха неизречени,

да потънат в забрава те са обречени.

Но забравата няма да отнеме,

нашите спомени, нашето време.

Колко болка се крие в сърцето,

дори и то ми бе нежно отнето.

Но болката върна се тука,

и само болка и мъка и мъка....

Колко чувства останаха в мене,

да ги пазя е истинско бреме.

Но без тях ще е празно и пусто,

сили имам, щом е истинско чувство.

Колко сълзи изплаках по тебе,

плаках аз през цялото време.

Но очите блестят и без сълзи,

ако в тях има все още мечти.

Колко пъти “ Обичам” аз казах,

трудно беше, но не те предадох.

Че предатели не могат да обичат,

и във вярност вечна да се вричат.

kity (Людмила Нилсън)

2008-12-24T10:14:32+02:00

Жул, Весела Коледа и на теб!
Черна_Роза (Жулиета Великова)

2008-12-24T10:11:11+02:00

Люси, интересно ми е да те чета отначало, да видя първите ти стъпки, както се казва, по-неуверена си била от сега определено, но ИСКРЕНА В ЧУВСТВАТА ОТНОВО!..."сили имам, щом е истинско чувство"...,както сама си казала! Весела и топла Коледа ти желая!
ria (Гергана Иванова)

2006-09-14T11:28:36+03:00

Този изказ подхожда повече на 13 годишно дете! Определено не ми хареса!
ЧАР (Чавдар Кунчев)

2006-09-14T02:13:14+03:00

Ще има и други неизказаности, в младия ти живот! Бъди силна, но спокойна!