Неизказано....
Колко думи останаха неизречени,
да потънат в забрава те са обречени.
Но забравата няма да отнеме,
нашите спомени, нашето време.
Колко болка се крие в сърцето,
дори и то ми бе нежно отнето.
Но болката върна се тука,
и само болка и мъка и мъка....
Колко чувства останаха в мене,
да ги пазя е истинско бреме.
Но без тях ще е празно и пусто,
сили имам, щом е истинско чувство.
Колко сълзи изплаках по тебе,
плаках аз през цялото време.
Но очите блестят и без сълзи,
ако в тях има все още мечти.
Колко пъти “ Обичам” аз казах,
трудно беше, но не те предадох.
Че предатели не могат да обичат,
и във вярност вечна да се вричат.
© Людмила Нилсън All rights reserved.
Жул, Весела Коледа и на теб!
