kity (Людмила Нилсън)
145 8539
13.09.2006 г., 17:19 ч.

Неизказано.... 

  Поезия
620 0 4

Колко думи останаха неизречени,

да потънат в забрава те са обречени.

Но забравата няма да отнеме,

нашите спомени,  нашето време.

Колко болка се крие в сърцето,

дори и то ми бе нежно отнето.

Но болката върна се тука,

и само болка и мъка и мъка....

Колко чувства останаха в мене,

да ги пазя е истинско бреме.

Но без тях ще е празно и пусто,

сили имам, щом е истинско чувство.

Колко сълзи изплаках по тебе,

плаках аз през цялото време.

Но очите блестят и без сълзи,

ако в тях има все още мечти.

Колко пъти “ Обичам” аз казах,

трудно беше, но не те предадох.

Че предатели не могат да обичат,

и във вярност вечна да се вричат.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Людмила Нилсън Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Жул, Весела Коледа и на теб!
  • Люси, интересно ми е да те чета отначало, да видя първите ти стъпки, както се казва, по-неуверена си била от сега определено, но ИСКРЕНА В ЧУВСТВАТА ОТНОВО!..."сили имам, щом е истинско чувство"...,както сама си казала! Весела и топла Коледа ти желая!
  • Този изказ подхожда повече на 13 годишно дете! Определено не ми хареса!
  • Ще има и други неизказаности, в младия ти живот! Бъди силна, но спокойна!
Предложения
: ??:??