Неизменно
токчетата на забравата
френетично потракват
по облия плочник
на съзнанието
времето спира
в синхрон със сърцето на спомена
прилича на дълъг антракт
необещаното утре
пресипнало
посипано не със брокат
а замазано
почти тапицирано с дискоточки
вещае забрава
години ранимо мълчание
вае кули от скършени облаци
замира в далечни
опушени писъци
и аз гледайки
виждам
защото часовник
умира в ръцете ми
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Христова Все права защищены
