Неизменно

Dec 28, 2008, 5:03 PM

Poetry » Phylosophy

910 0 14

токчетата на забравата
френетично потракват
по облия плочник
на съзнанието
времето спира
в синхрон със сърцето на спомена
прилича на дълъг антракт
необещаното утре
пресипнало
посипано не със брокат
а замазано
почти тапицирано с дискоточки ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Неизменно

Want to read more?

Random works