Dec 28, 2008, 5:03 PM

Неизменно 

  Poetry » Phylosophy
829 0 14

 

 

 

токчетата на забравата

френетично потракват

по облия плочник

на съзнанието

времето спира

в синхрон със сърцето на спомена

прилича на дълъг антракт

необещаното утре

пресипнало

посипано не със брокат

а замазано

почти тапицирано с дискоточки

вещае забрава

години ранимо мълчание

вае кули от скършени облаци

замира в далечни

опушени писъци

и аз гледайки

виждам

защото часовник

умира в ръцете ми

 

 

 

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??