28.12.2008 г., 17:03 ч.

Неизменно 

  Поезия » Философска
831 0 14

 

 

 

токчетата на забравата

френетично потракват

по облия плочник

на съзнанието

времето спира

в синхрон със сърцето на спомена

прилича на дълъг антракт

необещаното утре

пресипнало

посипано не със брокат

а замазано

почти тапицирано с дискоточки

вещае забрава

години ранимо мълчание

вае кули от скършени облаци

замира в далечни

опушени писъци

и аз гледайки

виждам

защото часовник

умира в ръцете ми

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??