27 янв. 2007 г., 14:33

НЕИЗПЛАКАН СПОМЕН

Поэзия

1.3K 0 34

Неизплакан спомен

Треперят в погледа ми плахо две сълзи,
нощес в мъглата вятър бурен ги довя...
те спомен са от тебе, пращаш ми ги ти,
осъмвам будна, пак не мога да заспя.

А вън денят се ражда с весела усмивка,
в прозореца оглежда се сънливо утринта,
ще скрия себе си под бялата завивка...
не искам слънцето да види моята тъга!

Треперят в погледа ми, зъзнат две сълзи,
изплача ли ги, твоя спомен ще загубя...
ти беше моя радост, някога, преди...
не знам сега, аз искам ли да те разлюбя...

26.01.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Alyaska (Суси)

Прекрасен стих! 6

2007-02-01T14:22:24+02:00
Естир (Златка Петкова)

Красиво си написала стихотворението!

2007-01-31T20:52:33+02:00
Рико (Христо БЕЗМЪЛВЕН)

Много хубаво! Поздрав!

2007-01-30T14:06:17+02:00
svetlanal (Светлана Лажова)

ИЗПЛАЧИ ГИ ТЕЗИ ДВЕ СЪЛЗИ,ОЧИТЕ ТИ ЩЕ СТАНАТ ПО-КРАСИВИ!

2007-01-29T23:20:55+02:00
geowid (Георги Видинов)

да,така става...спомените винаги са нещо неизживяно докрай,
неизплакано...

2007-01-28T19:38:32+02:00