НЕИЗПЛАКАН СПОМЕН
Неизплакан спомен
Треперят в погледа ми плахо две сълзи,
нощес в мъглата вятър бурен ги довя...
те спомен са от тебе, пращаш ми ги ти,
осъмвам будна, пак не мога да заспя.
А вън денят се ражда с весела усмивка,
в прозореца оглежда се сънливо утринта,
ще скрия себе си под бялата завивка...
не искам слънцето да види моята тъга!
Треперят в погледа ми, зъзнат две сълзи,
изплача ли ги, твоя спомен ще загубя...
ти беше моя радост, някога, преди...
не знам сега, аз искам ли да те разлюбя...
26.01.2007г.
Треперят в погледа ми плахо две сълзи,
нощес в мъглата вятър бурен ги довя...
те спомен са от тебе, пращаш ми ги ти,
осъмвам будна, пак не мога да заспя.
А вън денят се ражда с весела усмивка,
в прозореца оглежда се сънливо утринта,
ще скрия себе си под бялата завивка...
не искам слънцето да види моята тъга!
Треперят в погледа ми, зъзнат две сълзи,
изплача ли ги, твоя спомен ще загубя...
ти беше моя радост, някога, преди...
не знам сега, аз искам ли да те разлюбя...
26.01.2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Шутева Всички права запазени
