Неизплакани думи
Трябваше да изплача думите
събират се от дни във мен
мълча стаена - наблюдавам
а света тъне в разруха -
светът се задъхва
но, не се променя
към по - добро...
Има само объркани ребуси
а те се преплитат в лабиринт
от лъжи...Защо мълчиш...?
Виж само как небето сивее!
Какво скриват от нас...?
Какво не трябва да видим...?
А невидимите коловози на живота
винаги ни водят до извора на знания...
Мълчиш...? Защото си сама...?
Сама със мислите и със мечтите
за един по- добър и мирен свят...!
Затова - кажи душа...Защо не изкрещиш?
Та викът ти като ехо да отекне -
изплачи думите - недей тъжиш...
Надявам се...! Все някой ще те чуе...!
Отекват изстрели - ранена е душата
и неизплаканите песни - глъхнат в мрака...
А надеждата - божествена искрица...
намери смисъл в думите и тихичко заплака...
- Ела насам дете...нека те прегърна
и във вените ти звездна светлина да влея!
Не си сама...със крилата си бели
нежно те прегръщам...а ти пиши
не спирай...за звездната си мисия
в летописа на времето записвай...
Надявам се...все някой да те чуе...!
09.06.2023г
Катя Джамова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
