Sep 8, 2023, 3:13 PM

Неизплакани думи

805 5 6

Трябваше да изплача думите

събират се от дни във мен

мълча стаена - наблюдавам

а света тъне в разруха -

светът се задъхва

но, не се променя

към по - добро...

Има само объркани ребуси

а те се преплитат в лабиринт

от лъжи...Защо мълчиш...?

Виж само как небето сивее!

Какво скриват от нас...?

Какво не трябва да видим...?

А невидимите коловози на живота

винаги ни водят до извора на знания...

Мълчиш...? Защото си сама...?

Сама със мислите и със мечтите

за един по- добър и мирен свят...!

Затова - кажи душа...Защо не изкрещиш?

Та викът ти като ехо да отекне -

изплачи думите - недей тъжиш...

Надявам се...! Все някой ще те чуе...!

Отекват изстрели - ранена е душата

и неизплаканите песни - глъхнат в мрака...

А надеждата - божествена искрица...

намери смисъл в думите и тихичко заплака...

- Ела насам дете...нека те прегърна

и във вените ти звездна светлина да влея!

Не си сама...със крилата си бели

нежно те прегръщам...а ти пиши

не спирай...за звездната си мисия

в летописа на времето записвай...

Надявам се...все някой да те чуе...!

 

 

09.06.2023г

Катя Джамова

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Надявам се да бъдат чути и осъзнати "неизплаканите думи", Кате! Поздравления за стиха!
  • Ивита, благодаря ти!
  • Браво, Кате!
  • Николай, благодаря ти за прочита на стиха и добавяне в любими!
    Иван, благодаря ти, че добави стиха ми в любими!

    Младене, благодаря ти от сърце за хубавия коментар!
    Много ми хареса това за щафетата и с радост я предавам на авторите!
    И нека има" Мир, любов и светлина за всички хора по- света."

    Мили приятели, благодаря ви от сърце за топлината!
    Бъдете здрави и благословени! Пожелавам ви, вълшебна творческа вечер
    изпъстрена с приказни вълшебства и нови творчески успехи!
  • "Отекват изстрели - ранена е душата
    и неизплаканите песни - глъхнат в мрака...
    А надеждата - божествена искрица...
    намери смисъл в думите и тихичко заплака...
    - Ела насам дете...нека те прегърна
    и във вените ти звездна светлина да влея!
    Не си сама...със крилата си бели
    нежно те прегръщам...а ти пиши
    не спирай...за звездната си мисия
    в летописа на времето записвай...
    Надявам се...все някой да те чуе...!"

    Изповедни, концентрирани и много силни редове! Поздравление, Катя!
    Все някой ще чуе, това означава предаване на щафетата.
    Светлото начало ще победи силите на мрака!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...