Отвътре като бик съм,
през червена рамка виждам последния ни миг,
годините изминаха - като на сън,
затова бушувам като бик.
Бесен лъвски рев душата ми издава,
защото вече няма те - любов,
а хиената в мен, за теб плячката си дава,
но теб те няма и вия като чакал на лов.
Любима, теб поглеждам - през решетки,
а ти насреща страдащо животно виждаш,
заради любов затворени сме в клетки,
казвам ти го, без да се обиждаш.