May 23, 2009, 1:49 AM

Неизречена любов 

  Poetry » Love
823 0 2

Отвътре като бик съм,
през червена рамка виждам последния ни миг,
годините изминаха - като на сън,
затова бушувам като бик.

Бесен лъвски рев душата ми издава,
защото вече няма те - любов,
а хиената в мен, за теб плячката си дава,
но теб те няма и вия като чакал на лов.

Любима, теб поглеждам - през решетки,
а ти насреща страдащо животно виждаш,
заради любов затворени сме в клетки,
казвам ти го, без да се обиждаш.

© Ангел Андонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??