15 мая 2020 г., 12:44

Неизречени слова

1.1K 0 0

Неизречени слова

 

 

Как да хвърлиш на вятъра това,
което прави сърцето щастливо.
Спри! Има неизречени още слова,
премълчаната дума – за обич огниво.

 

А вятърът незнайно къде ще пилее
и други, с думите ми ще се влюбват.
А бяха за теб, но ще изтлее,
и последните въглени, от студ се погубват.

 

Как да изхвърля, като има ги още,
и въглени, и жар, и пепел в огнището.
И вятърът, да идва дори само нощем,
ще разпали нашата обич, потънала в нищото.

 

 

Явор Перфанов
14.05.2020 г.
Г. Оряховица

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...