Нежелана
Превръщам се във морска пяна,
прииждам тихо с топлото вълнение.
Оглеждам се във тебе. Нежелана.
И потъвам отчаяна в мъртво течение.
Посред нощ на сън ти се явявам,
но пак дели ни необхватен тротоар.
Далечината до трошица ме смалява,
но за тебе съм поредния кошмар.
Идвам гола с вятър от коприна.
Нося се в дихание на лястовица.
Нежелана. Във очите ти попивам
и понасям самотата. Като кукувица.
Разливам се във чашата ти с вино.
Аромат на обич и оттенък черешов.
По стените и изсъхвам. Пожали ме.
Съжалението излъжи, че е любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бисерка Тодорова Все права защищены
