14.04.2021 г., 7:59

Нежелана

487 0 4

Превръщам се във морска пяна,
прииждам тихо с топлото вълнение.
Оглеждам се във тебе. Нежелана.
И потъвам отчаяна в мъртво течение.

Посред нощ на сън ти се явявам,
но пак дели ни необхватен тротоар.
Далечината до трошица ме смалява,
но за тебе съм поредния кошмар.

Идвам гола с вятър от коприна.
Нося се в дихание на лястовица.
Нежелана. Във очите ти попивам
и понасям самотата. Като кукувица.

Разливам се във чашата ти с вино.
Аромат на обич и оттенък черешов.
По стените и изсъхвам. Пожали ме.
Съжалението излъжи, че е любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще си обърна внимание. Звучи по - добре по твоя начин, благодаря много!
  • Превръщам се във морска пяна,
    прииждам тихо с топлото вълнение.
    Оглеждам се във тебе. Нежелана.
    И потъвам отчаяна в мъртво течение.

    Родена от морската пяна,
    тихо прииждам с топлото вълнение.
    Оглеждам се в теб. Нежелана.
    Потъвам отчаяна в мъртво течение.
    *********
    Бисе, хубаво пишеш, придала си образност на стиха. Но в четири куплета четири пъти повтаряш двойния съюз "във" и то без да е пред В или Ф. Поглеждай за повторения и ненужни двойни съюзи.

    Родена от морската пяна - богинята Венера, увековечена в картина от Ботичели.
    Красива идея, поздравления!
  • Благодаря, Роси!
  • Нежелана. Във очите ти попивам
    и понасям самотата. Като кукувица.
    Много красиви сравнения!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...