Нежелано

Ще направя препратка стара,

която до днес жива е, смъртоносна рана,

трагедия, ирония голяма,

която вътрешно още кънти,

външно всеки ден трепти.

Нежелана тръпка,

чужд неприязън,

най-познатото ми чувство е боязън.

Защо?!?

Какво, как, къде се сгреши?

Защо моят мур така реши -

виновността да изпитвам,

греховността да побирам,

и все пак никога да не си отивам.

Изтезания,

греховен мост,

вериги,

изгнание,

няма ново различно начинание.

Проклятие вековно, 

да се опитвам доживотно -

да избягам,

далеч..

Кой би обичал такъв счупен човек?!?

Ще направя препратка стара,

която кънти дълбоко,

сраснал белег, вечна рана,

безкраен сън, мечта голяма -

да не живея в моята детска измама.