Feb 21, 2025, 8:45 PM

Нежелано

287 1 0

Ще направя препратка стара,

която до днес жива е, смъртоносна рана,

трагедия, ирония голяма,

която вътрешно още кънти,

външно всеки ден трепти.

Нежелана тръпка,

чужд неприязън,

най-познатото ми чувство е боязън.

Защо?!?

Какво, как, къде се сгреши?

Защо моят мур така реши -

виновността да изпитвам,

греховността да побирам,

и все пак никога да не си отивам.

Изтезания,

греховен мост,

вериги,

изгнание,

няма ново различно начинание.

Проклятие вековно, 

да се опитвам доживотно -

да избягам,

далеч..

Кой би обичал такъв счупен човек?!?

Ще направя препратка стара,

която кънти дълбоко,

сраснал белег, вечна рана,

безкраен сън, мечта голяма -

да не живея в моята детска измама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Компанска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...