Нежелано
Ще направя препратка стара,
която до днес жива е, смъртоносна рана,
трагедия, ирония голяма,
която вътрешно още кънти,
външно всеки ден трепти.
Нежелана тръпка,
чужд неприязън,
най-познатото ми чувство е боязън.
Защо?!?
Какво, как, къде се сгреши?
Защо моят мур така реши -
виновността да изпитвам,
греховността да побирам,
и все пак никога да не си отивам.
Изтезания,
греховен мост,
вериги,
изгнание,
няма ново различно начинание.
Проклятие вековно,
да се опитвам доживотно -
да избягам,
далеч..
Кой би обичал такъв счупен човек?!?
Ще направя препратка стара,
която кънти дълбоко,
сраснал белег, вечна рана,
безкраен сън, мечта голяма -
да не живея в моята детска измама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Компанска Всички права запазени