Нежен път
Скитам по нежния път на нашите чувства.
С ръка докосвам ласките топли.
И ничия ръка за друга нежност не ще
докосне самия теб насън или наяве.
Обсебващ егоизъм.
Не, лудост за стъпките към любимия.
Посивелият образ и светлата усмивка,
докоснали пулса тревожен.
И ритъмът ускорен и гласът меден,.
упоени от незабрава на сладкия вкус.
Безоблачна радост да те следва
в спомена и в твоя сън.
Да разказва тихо за чувствата святи.
И никога да не залязва звездата любовна.
В своята вечност да се облича в одеждите
на вечерница и зорница, водейки щастливите
само по двама по пътя на своите чувства.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йонка Янкова Все права защищены
