Алармата на телефона

жестоко, досадно звъни.

Натискам бързо бутона,

но ето отново силно кънти.

Прекарах нощта пак в нета,

с обещания за красиви дни,

коментари, мнения и съвети

до изнемога и зачервени очи.

Какво стана с  кафенето,

където сутрин чакаше ме ти.

Когато навън е мразовито,

а в погледите огън гори.

Все имаше какво да си кажем,

смехът от сърцата ни струи.

Ръцете неволно си търсим,

с прегръдка да ни сближи.

06.08.2013 г.