Алармата на телефона
жестоко, досадно звъни.
Натискам бързо бутона,
но ето отново силно кънти.
Прекарах нощта пак в нета,
с обещания за красиви дни,
коментари, мнения и съвети
до изнемога и зачервени очи.
Какво стана с кафенето,
където сутрин чакаше ме ти.
Когато навън е мразовито,
а в погледите огън гори.
Все имаше какво да си кажем,
смехът от сърцата ни струи.
Ръцете неволно си търсим,
с прегръдка да ни сближи.
06.08.2013 г.
© Елена All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
