5 янв. 2020 г., 21:01

Нежната струна любов

530 0 1

НЕЖНАТА СТРУНА ЛЮБОВ

Изоставих пътеките гористи отдавна.
Не изкачвам вече стръмни върхове.
Предпочитам да вървя спокойно по равно
без да изпитвам излишни страхове.

 

Върховете са присъщи на младостта.
Реенето в пространството, птичия полет
грешките и поправките в любовта,
от любовното вино замъгления поглед.

 

Изстрадах времето затънало в бодили.
От летата стръмни падах в листопада.
Давех се в сълзите, спомен възкресили,
изпят в най-тъжната човешка балада.

 

Струните на китарата се скъсаха с вик.
Остана една – нежната любов на душата.
Нейният звук ще бележи последния миг-
звън на огнени чаши в свещенна позлата.

 

05 01 2016

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...