Изоставих пътеките гористи отдавна.
Не изкачвам вече стръмни върхове.
Предпочитам да вървя спокойно по равно
без да изпитвам излишни страхове.
Върховете са присъщи на младостта.
Реенето в пространството, птичия полет
грешките и поправките в любовта,
от любовното вино замъгления поглед.
Изстрадах времето затънало в бодили.
От летата стръмни падах в листопада.
Давех се в сълзите, спомен възкресили,
изпят в най-тъжната човешка балада. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up