Нежната струна любов

НЕЖНАТА СТРУНА ЛЮБОВ

Изоставих пътеките гористи отдавна.
Не изкачвам вече стръмни върхове.
Предпочитам да вървя спокойно по равно
без да изпитвам излишни страхове.

Върховете са присъщи на младостта.
Реенето в пространството, птичия полет
грешките и поправките в любовта,
от любовното вино замъгления поглед.

Изстрадах времето затънало в бодили.
От летата стръмни падах в листопада.
Давех се в сълзите, спомен възкресили,
изпят в най-тъжната човешка балада.

Струните на китарата се скъсаха с вик.
Остана една – нежната любов на душата.
Нейният звук ще бележи последния миг-
звън на огнени чаши в свещенна позлата.

05 01 2016