Нежно ме погали вечерта
От дъжд окъпаната вечер
надникна тихичко при мен.
И притъмняла късно вече
изпратила е този ден.
Тя приближи и ме погали
със ласка топла за нощта.
Посегнах лампа да запаля,
но сякаш вечерта ме спря.
Така спокойно си седяхме,
разказвай ѝ какво ли не
и сякаш, че в едно се сляхме,
когато нощ със сън дойде.
А щом със ласка съм заспала
ще се събудя сутринта,
с очи цветята ще погаля,
та цветен да ми е денят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Иванова Все права защищены
