Нежно ме погали вечерта
От дъжд окъпаната вечер
надникна тихичко при мен.
И притъмняла късно вече
изпратила е този ден.
Тя приближи и ме погали
със ласка топла за нощта.
Посегнах лампа да запаля,
но сякаш вечерта ме спря.
Така спокойно си седяхме,
разказвай ѝ какво ли не
и сякаш, че в едно се сляхме,
когато нощ със сън дойде.
А щом със ласка съм заспала
ще се събудя сутринта,
с очи цветята ще погаля,
та цветен да ми е денят.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ани Иванова Todos los derechos reservados
