4 нояб. 2007 г., 14:53

Нежност

1.6K 0 50

 

              
                      Нежна,
                      много нежна е нощта
                      в очакване
                      на нещо да се случи.
                      Месечина съм
                      в очите на сърна,
                      притихвам
                      във копнежа на кощута.

                      Полъхът
                      вълшебник стар
                      на зов
                      за нежност се притичва.
                      Месечината
                      превръща във сълза,
                      в съня ти
                      я търкулва за обичане.

                      Миг след
                      сбъднала се нежност
                      разпилявам се
                      във капчици роса.
                      Ще ме допие
                      утрото със обещание
                      да ме върне
                      пак в очите на сърна...

                    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...