Нежна,
много нежна е нощта
в очакване
на нещо да се случи.
Месечина съм
в очите на сърна,
притихвам
във копнежа на кощута.
Полъхът
вълшебник стар
на зов
за нежност се притичва.
Месечината
превръща във сълза,
в съня ти
я търкулва за обичане.
Миг след
сбъднала се нежност
разпилявам се
във капчици роса.
Ще ме допие
утрото със обещание
да ме върне
пак в очите на сърна...
© Магдалена Костадинова Всички права запазени