4.11.2007 г., 14:53

Нежност

1.6K 0 50

 

              
                      Нежна,
                      много нежна е нощта
                      в очакване
                      на нещо да се случи.
                      Месечина съм
                      в очите на сърна,
                      притихвам
                      във копнежа на кощута.

                      Полъхът
                      вълшебник стар
                      на зов
                      за нежност се притичва.
                      Месечината
                      превръща във сълза,
                      в съня ти
                      я търкулва за обичане.

                      Миг след
                      сбъднала се нежност
                      разпилявам се
                      във капчици роса.
                      Ще ме допие
                      утрото със обещание
                      да ме върне
                      пак в очите на сърна...

                    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...