4.11.2007 г., 14:53

Нежност

1.6K 0 50

 

              
                      Нежна,
                      много нежна е нощта
                      в очакване
                      на нещо да се случи.
                      Месечина съм
                      в очите на сърна,
                      притихвам
                      във копнежа на кощута.

                      Полъхът
                      вълшебник стар
                      на зов
                      за нежност се притичва.
                      Месечината
                      превръща във сълза,
                      в съня ти
                      я търкулва за обичане.

                      Миг след
                      сбъднала се нежност
                      разпилявам се
                      във капчици роса.
                      Ще ме допие
                      утрото със обещание
                      да ме върне
                      пак в очите на сърна...

                    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...