НЕЖНОСТ И ТОПЛИНА
Ти си във бяла премяна,
като булка, тъй нежна, засмяна.
Ти стоиш, ти шептиш и сълзите ти
капят на моето рамо.
Със ръцете си нежни, чаровни
ме топлиш.
Със душата си страстна, духовна
ме галиш.
Със очите си сини и влюбени,
ме разпъваш на кръста – Голгота.
Ти си във бяла премяна,
със душа от страст запленена.
Ти си във бяла премяна,
със усмивка за теб и за мен
съхранена.
Ти си във бяла премяна,
полетяла към цел тъй мечтана.
© Симеон Пенчев Все права защищены
Тези две думички са ми достатъчни, да полетя . . .
от щастие !
Лека вечер !