monilia (Симеон Пенчев) monilia (Симеон Пенчев)
10 289
23 июл. 2009 г., 12:30

Нежност и топлина

920 0 2

НЕЖНОСТ И ТОПЛИНА

 

Ти си във бяла премяна,

като булка, тъй нежна, засмяна.

Ти стоиш, ти шептиш и сълзите ти

капят на моето рамо.

Със ръцете си нежни, чаровни

ме топлиш.

Със душата си страстна, духовна

ме галиш.

Със очите си сини и влюбени,

ме разпъваш на кръста – Голгота.

Ти си във бяла премяна,

със душа от страст запленена.

Ти си във бяла премяна,

със усмивка за теб и за мен

съхранена.

Ти си във бяла премяна,

полетяла към цел тъй мечтана.     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Пенчев Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0