НЕЖНОСТ И ТОПЛИНА
Ти си във бяла премяна,
като булка, тъй нежна, засмяна.
Ти стоиш, ти шептиш и сълзите ти
капят на моето рамо.
Със ръцете си нежни, чаровни
ме топлиш.
Със душата си страстна, духовна
ме галиш.
Със очите си сини и влюбени,
ме разпъваш на кръста – Голгота.
Ти си във бяла премяна,
със душа от страст запленена.
Ти си във бяла премяна,
със усмивка за теб и за мен
съхранена.
Ти си във бяла премяна,
полетяла към цел тъй мечтана.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
