3 апр. 2009 г., 15:56

Нека

1.3K 0 1

Какво е животът - нещо вълшебно!

Веднъж живее всеки човек.

Но по петите му дебне и нещо враждебно,

познато на всички ни от векове наред.


Човек се ражда, живее, умира...

Необясним кръговрат е това.

Но когато някой от този свят си отиде,

най-много страдат човешките сърца.


Страшно е, когато се случи...

Страшно е и много боли...

Но преодолявайки го, човек се учи

как да продължи напред да върви.


Страшно е, когато Смъртта похлопа

на вратата на някой любим.

Но така е устроен живота

и трябва да сме силни, за да победим.


Отчаян поглед,пълен със тъга,

следи от сълзи по лицето да личат.

Ето това цели да ни причини Смъртта.

Но нека сме силни, нека победим

и по пътя свой всеки продължи.


Нека не показваме колко ни боли.

Нека усмивка да свети наместо сълзи.

Най-добър спомен в сърцето да таим

и бодро, и ведро да продължим да вървим.


Няма да е лесно,никак даже,

дълбока рана ще има в наш'те сърца.

Но важно е ний на света да докажем,

че можем да продължим! Да победим Смъртта!


Няма да е до нас човека любим.

Сами ще се справяме. Сами!

В нас ще остане само споменът мил.

Такъв е животът, уви!

                           Но ще се справим, нали!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Еленкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...