Apr 3, 2009, 3:56 PM

Нека

  Poetry » Other
1.3K 0 1

Какво е животът - нещо вълшебно!

Веднъж живее всеки човек.

Но по петите му дебне и нещо враждебно,

познато на всички ни от векове наред.


Човек се ражда, живее, умира...

Необясним кръговрат е това.

Но когато някой от този свят си отиде,

най-много страдат човешките сърца.


Страшно е, когато се случи...

Страшно е и много боли...

Но преодолявайки го, човек се учи

как да продължи напред да върви.


Страшно е, когато Смъртта похлопа

на вратата на някой любим.

Но така е устроен живота

и трябва да сме силни, за да победим.


Отчаян поглед,пълен със тъга,

следи от сълзи по лицето да личат.

Ето това цели да ни причини Смъртта.

Но нека сме силни, нека победим

и по пътя свой всеки продължи.


Нека не показваме колко ни боли.

Нека усмивка да свети наместо сълзи.

Най-добър спомен в сърцето да таим

и бодро, и ведро да продължим да вървим.


Няма да е лесно,никак даже,

дълбока рана ще има в наш'те сърца.

Но важно е ний на света да докажем,

че можем да продължим! Да победим Смъртта!


Няма да е до нас човека любим.

Сами ще се справяме. Сами!

В нас ще остане само споменът мил.

Такъв е животът, уви!

                           Но ще се справим, нали!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Еленкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...