3.04.2009 г., 15:56

Нека

1.3K 0 1

Какво е животът - нещо вълшебно!

Веднъж живее всеки човек.

Но по петите му дебне и нещо враждебно,

познато на всички ни от векове наред.


Човек се ражда, живее, умира...

Необясним кръговрат е това.

Но когато някой от този свят си отиде,

най-много страдат човешките сърца.


Страшно е, когато се случи...

Страшно е и много боли...

Но преодолявайки го, човек се учи

как да продължи напред да върви.


Страшно е, когато Смъртта похлопа

на вратата на някой любим.

Но така е устроен живота

и трябва да сме силни, за да победим.


Отчаян поглед,пълен със тъга,

следи от сълзи по лицето да личат.

Ето това цели да ни причини Смъртта.

Но нека сме силни, нека победим

и по пътя свой всеки продължи.


Нека не показваме колко ни боли.

Нека усмивка да свети наместо сълзи.

Най-добър спомен в сърцето да таим

и бодро, и ведро да продължим да вървим.


Няма да е лесно,никак даже,

дълбока рана ще има в наш'те сърца.

Но важно е ний на света да докажем,

че можем да продължим! Да победим Смъртта!


Няма да е до нас човека любим.

Сами ще се справяме. Сами!

В нас ще остане само споменът мил.

Такъв е животът, уви!

                           Но ще се справим, нали!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Еленкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...