6 июл. 2018 г., 23:23  

Нека бъда море

446 0 8

                 Морето в очите  ми спира,

                 усмирява немирно сърце.

                 Уморено покой там намира

                 под звездите на южно небе.

 

                 Морето в мен се разлива,

                 разпилява прозрачни коси 

                 Нек' ме гали и нек' да се слива

                 с мойте тайни незрими мечти.

 

                Нека бъда незнайно море,

                неоткрито,  без име дори.

                Закопнял тишина, брегове,

                нека бъда, нека бъда море.

 

                Поморие

                2018г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...