29 нояб. 2006 г., 21:56

Нека да страдаш

763 0 1
Нека да страдаш
Тази нощ се приготви, да дойда в съня ти.
Ще ме видиш пред себе си, да себе си. 
Неволна усмивка се изписа на лицето ти. 
Спомняш си как някога нежно 
Си ме прегръщал и целувал,
Как си ме обичал и милувал.
Протягаш ръка напред,
Искаш още веднъж да почувства всичко,
Но съня си се събуждаш изпотен.
Оглеждаш се наоколо, сам си в мрака,
А искаш да съм до теб сега. 
Но знам, че няма да се върна.
Удряш главата си в стената, 
Прикриваш лице с ръце, 
Опитвайки да скриеш потеклите сълзи. 
Нищо няма да помогне! 
Очи смирено затвори и силно се помоли: 
В съня ти повече да не дойда.
Ти страда много тази вечер, 
Но има ще още много, запомни. 
Нима си мислиш, че таз кратка вечер, 
може с моите да се сравни?!
Искам да страдаш, за да разбереш,
Какво ми бе, когато каза: 
“Това бе края. Пътищата ни се разделиха.”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...