29.11.2006 г., 21:56

Нека да страдаш

755 0 1
Нека да страдаш
Тази нощ се приготви, да дойда в съня ти.
Ще ме видиш пред себе си, да себе си. 
Неволна усмивка се изписа на лицето ти. 
Спомняш си как някога нежно 
Си ме прегръщал и целувал,
Как си ме обичал и милувал.
Протягаш ръка напред,
Искаш още веднъж да почувства всичко,
Но съня си се събуждаш изпотен.
Оглеждаш се наоколо, сам си в мрака,
А искаш да съм до теб сега. 
Но знам, че няма да се върна.
Удряш главата си в стената, 
Прикриваш лице с ръце, 
Опитвайки да скриеш потеклите сълзи. 
Нищо няма да помогне! 
Очи смирено затвори и силно се помоли: 
В съня ти повече да не дойда.
Ти страда много тази вечер, 
Но има ще още много, запомни. 
Нима си мислиш, че таз кратка вечер, 
може с моите да се сравни?!
Искам да страдаш, за да разбереш,
Какво ми бе, когато каза: 
“Това бе края. Пътищата ни се разделиха.”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...