Нека да страдаш Тази нощ се приготви, да дойда в съня ти. Ще ме видиш пред себе си, да себе си. Неволна усмивка се изписа на лицето ти. Спомняш си как някога нежно Си ме прегръщал и целувал, Как си ме обичал и милувал. Протягаш ръка напред, Искаш още веднъж да почувства всичко, Но съня си се събуждаш изпотен. Оглеждаш се наоколо, сам си в мрака, А искаш да съм до теб сега. Но знам, че няма да се върна. Удряш главата си в стената, Прикриваш лице с ръце, Опитвайки да скриеш потеклите сълзи. Нищо няма да помогне! Очи смирено затвори и силно се помоли: В съня ти повече да не дойда. Ти страда много тази вечер, Но има ще още много, запомни. Нима си мислиш, че таз кратка вечер, може с моите да се сравни?! Искам да страдаш, за да разбереш, Какво ми бе, когато каза: “Това бе края. Пътищата ни се разделиха.”