Нека да съм спомен
Днес е моят ден във теб,
идвам преоблечен като спомен,
пред портите заключени съм...
на сърцето!
Все тъй скитащ и бездомен.
Спомни си, дай ми ден живот,
аз ще съм добър, познаваш ме,
"душичка"...
По въглени ще стъпвам, те ще догорят,
мен и моите молитви.
Не искам да оставам страшно неразбран,
в душата ти да бъркам няма да посмея!
За ден безкрайната любов ще дам.
И вечерта отивам си със нея.
А ти недей да рониш сълзи.
Дойдох да те зарадвам! Чест!
Усмивката от спомена изплува...
Нека да съм спомен! Само днес!
идвам преоблечен като спомен,
пред портите заключени съм...
на сърцето!
Все тъй скитащ и бездомен.
Спомни си, дай ми ден живот,
аз ще съм добър, познаваш ме,
"душичка"...
По въглени ще стъпвам, те ще догорят,
мен и моите молитви.
Не искам да оставам страшно неразбран,
в душата ти да бъркам няма да посмея!
За ден безкрайната любов ще дам.
И вечерта отивам си със нея.
А ти недей да рониш сълзи.
Дойдох да те зарадвам! Чест!
Усмивката от спомена изплува...
Нека да съм спомен! Само днес!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Зафиров Все права защищены
