Nov 20, 2008, 7:53 PM

Нека да съм спомен

  Poetry » Love
675 0 2
Днес е моят ден във теб,
идвам преоблечен като спомен,
пред портите заключени съм...
на сърцето!
Все тъй скитащ и бездомен.

Спомни си, дай ми ден живот,
аз ще съм добър, познаваш ме,
"душичка"...
По въглени ще стъпвам, те ще догорят,
мен и моите молитви.

Не искам да оставам страшно неразбран,
в душата ти да бъркам няма да посмея!
За ден безкрайната любов ще дам.
И вечерта отивам си със нея.

А ти недей да рониш сълзи.
Дойдох да те зарадвам! Чест!
Усмивката от спомена изплува...
Нека да съм спомен! Само днес!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Зафиров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми харесва как пишеш!
  • Нека да си спомен! Само днес!
    Толкова на дълбоко влизаш в душата!
    Поздрав, мило момче!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....