Нека да съм спомен
идвам преоблечен като спомен,
пред портите заключени съм...
на сърцето!
Все тъй скитащ и бездомен.
Спомни си, дай ми ден живот,
аз ще съм добър, познаваш ме,
"душичка"...
По въглени ще стъпвам, те ще догорят,
мен и моите молитви.
Не искам да оставам страшно неразбран,
в душата ти да бъркам няма да посмея!
За ден безкрайната любов ще дам.
И вечерта отивам си със нея.
А ти недей да рониш сълзи.
Дойдох да те зарадвам! Чест!
Усмивката от спомена изплува...
Нека да съм спомен! Само днес!
© Георги Зафиров All rights reserved.
