Нека да съм спомен

Nov 20, 2008, 7:53 PM

Poetry » Love

533 0 2

Днес е моят ден във теб,
идвам преоблечен като спомен,
пред портите заключени съм...
на сърцето!
Все тъй скитащ и бездомен.

Спомни си, дай ми ден живот,
аз ще съм добър, познаваш ме,
"душичка"...
По въглени ще стъпвам, те ще догорят,
мен и моите молитви.

Не искам да оставам страшно неразбран,
в душата ти да бъркам няма да посмея!
За ден безкрайната любов ще дам.
И вечерта отивам си със нея.

А ти недей да рониш сълзи.
Дойдох да те зарадвам! Чест!
Усмивката от спомена изплува...
Нека да съм спомен! Само днес!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

aLmA_mUeRtA (Ив)

2009-01-03T00:04:09+02:00

Много ми харесва как пишеш!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2008-11-21T17:16:21+02:00

Нека да си спомен! Само днес!
Толкова на дълбоко влизаш в душата!
Поздрав, мило момче!