Нека да съм спомен
Днес е моят ден във теб,
идвам преоблечен като спомен,
пред портите заключени съм...
на сърцето!
Все тъй скитащ и бездомен.
Спомни си, дай ми ден живот,
аз ще съм добър, познаваш ме,
"душичка"...
По въглени ще стъпвам, те ще догорят,
мен и моите молитви.
Не искам да оставам страшно неразбран,
в душата ти да бъркам няма да посмея!
За ден безкрайната любов ще дам.
И вечерта отивам си със нея.
А ти недей да рониш сълзи.
Дойдох да те зарадвам! Чест!
Усмивката от спомена изплува...
Нека да съм спомен! Само днес!
идвам преоблечен като спомен,
пред портите заключени съм...
на сърцето!
Все тъй скитащ и бездомен.
Спомни си, дай ми ден живот,
аз ще съм добър, познаваш ме,
"душичка"...
По въглени ще стъпвам, те ще догорят,
мен и моите молитви.
Не искам да оставам страшно неразбран,
в душата ти да бъркам няма да посмея!
За ден безкрайната любов ще дам.
И вечерта отивам си със нея.
А ти недей да рониш сълзи.
Дойдох да те зарадвам! Чест!
Усмивката от спомена изплува...
Нека да съм спомен! Само днес!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Зафиров Всички права запазени
