Нека е грях

Отключих вратата,

в леглото си легнах,

с цип на устата

и малко подремнах.

Да дойдеш те чаках —

наяве, насън.

И смях се, и плаках —

вкъщи, навън.

Твоите стъпки

чух отдалече —

с побиващи тръпки

цял ме съблече.

До мене пристъпи,

усетих дъха,

който пречупи

в мене страха.

Докоснах със устни

твоето лице.

Погали без пръсти

моето сърце.

После в прегръдка

нежна се хвърлих.

Със страстна целувка

тъгата изхвърлих.

Нежно изкара

забития нож

и с мене прекара

цялата нощ.

След пътя трънлив

до тебе заспах.

И днес съм щастлив,

пък нека е грях.