Jun 25, 2025, 6:18 PM

Нека е грях

  Poetry » Love
309 1 0

Отключих вратата,

в леглото си легнах,

с цип на устата

и малко подремнах.

 

Да дойдеш те чаках —

наяве, насън.

И смях се, и плаках —

вкъщи, навън.

 

Твоите стъпки

чух отдалече —

с побиващи тръпки

цял ме съблече.

 

До мене пристъпи,

усетих дъха,

който пречупи

в мене страха.

 

Докоснах със устни

твоето лице.

Погали без пръсти

моето сърце.

 

После в прегръдка

нежна се хвърлих.

Със страстна целувка

тъгата изхвърлих.

 

Нежно изкара

забития нож

и с мене прекара

цялата нощ.

 

След пътя трънлив

до тебе заспах.

И днес съм щастлив,

пък нека е грях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Krischo All rights reserved.

Произведението е включено в:

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...