25.06.2025 г., 18:18

Нека е грях

310 1 0

Отключих вратата,

в леглото си легнах,

с цип на устата

и малко подремнах.

 

Да дойдеш те чаках —

наяве, насън.

И смях се, и плаках —

вкъщи, навън.

 

Твоите стъпки

чух отдалече —

с побиващи тръпки

цял ме съблече.

 

До мене пристъпи,

усетих дъха,

който пречупи

в мене страха.

 

Докоснах със устни

твоето лице.

Погали без пръсти

моето сърце.

 

После в прегръдка

нежна се хвърлих.

Със страстна целувка

тъгата изхвърлих.

 

Нежно изкара

забития нож

и с мене прекара

цялата нощ.

 

След пътя трънлив

до тебе заспах.

И днес съм щастлив,

пък нека е грях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Krischo Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...