ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
19 мая 2012 г., 01:34  

Нека идва старостта... 

  Поэзия » Другая
567 0 6

 

Препънах се в последната си ярост –

Живях ли? Как? Дали добре живях?

Кажи, красива ли е тази старост  –

или съвсем безлично остарях?

 

Превърнат в непотребна  сянка,

почти неразличима през деня,

в драперия, във дим,  в държанка.

Аз още мога да се променя!

 

Все казваше - за всичко има време,

за красота, изкуство и любов.

Не е така и, дявол да го вземе,

за този край  не съм готов!

 

Не съм готов, защото още блика

живот във мен - съвсем обикновен,

защото още мога да обичам

и  каня те – ела обичай с мен.

 

Да изживеем оня чуден миг до края,

да ми простиш и аз да ти простя.

да те открия пак, да помечтая –

пък после нека идва старостта...

 

 

© Ивайло Цанов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??